Филтри и данък върху линковете – какво означават те за нас?
Автор: юрист Емил Георгиев, clubz.bg
Едно от най-известните мемета в интернет е за така наречен „ distracted guy “. Автор на истинската фотография е испанецът Антонион Гилем (Antonion Guillem), който я предлага наред с други от същата фотосесия на платформата Shutterstock. Едва ли някой към този момент помни чие е първото ѝ пародийно потребление онлайн, само че оттова следва буря от обработки, доработки, ремикси, вграждания и колажи на знайни и незнайни създатели, които освен вършат фотографията световноизвестна, само че и я трансформират в фетиш.
Как? Много просто – с всеобщо шерване пресподеляне из обществените мрежи като Facebook и Туитър, надлежно в платформи като Инстаграм или Фликр.
Обръщам особено внимание на тази историйка, тъй като скоро можем и да бъдем лишени от сходен разкош. Причината за това се крие в предложението за нова директива относно авторското право в единния дигитален пазар. То съдържа две доста проблематични разпореждания, съответно член 11 и член 13.
Данък върху линковете
Чл. 11 вкарва ново сродно право в интерес на онлайн изданията, познато като „ налог върху линковете “. Наречено е по този начин, тъй като пази онази дребна част (snippet) от наличието на дадена публикация, което се вижда при шерването на линк към публикацията в някоя от обществените медии или пък излиза в търсачки като Google. Ако член 11 бъде признат, то обществените медии, търсачките и другите платформи ще бъдат задължени да подписват лицензионни съглашения с медиите, в случай че не желаят да демонстрират на потребителите си просто голи линкове.
Евродепутати утвърдиха противоречивите филтри за качване в интернет
Интересното тук е, че този опит към този момент бе тестван в Германия, където приключи с цялостен крах. Google се обърна с отворено писмо до медийните издатели, с което им изиска безвъзмезден лиценз да демонстрира снипети от техните публикации, като в противоположен случай ги заплаши да демонстрира единствено линкове без никаква друга информация. В разследване на това представляващата немските медийни издатели организация за групово ръководство на права VG Medien даде безплатна лицензия на американския интернет колос.
Защо претърпялото цялостно крушение в Германия сродно право би (про)работило на европейско равнище сега е изцяло неразбираемо. Отговор неведнъж е желан от немския евродепутат Аксел Фос (ЕНП), който е докладчик по тази тематика, само че приемлив подобен не е даван в никакъв случай.
Не на последно място следва да се означи, че смислеността на сродното право по член 11 се оспорва в рамките на възложена от Еврокомисията студия, чиито съставители не намират доказателства, че обществените медии, търсачките и агрегаторите на вести са виновни за намаляването на приходите за вестниците или медийните уеб сайтове. В заключението си те отхвърлят член 11 като прекомерно необятно, неопределено дефинирано и неоправдаващо упованията си директивно законодателство.
Машините на цензурата
Член 13 от директивното предложение се отнася до прословутите „ ъплоуд филтри “. Това е мярка, която търси да принуди огромните платформи и най-много Facebook да подписват лицензионни съглашения с представляващите авторите организации за групово ръководство на права, по силата на които платформите да заплащат отчисления за споделяното от потребителите им наличие – фотоси, аудио или видео. Откажат ли платформите да подписват такива съглашения, то същите имат задължението да конфигурират механически механизми, които да ревизират споделяното от потребителите им наличие, и открият ли, че нещо е с неуредени права, да блокират публикуването му.
Давам следния образец: представете си, че искате да споделите ваша фотография във Facebook. За задачата първо трябва да изчакате тя да премине през филтриращия механизъм. Той може и да не работи изключително добре и да дефинира, че вашата снима в действителност принадлежи на трето лице. И освен да не ви разреши да я споделите, само че и да ви наложи някаква глоба. 48 часа без достъп до профила ви в обществената мрежа. Или нещо съпоставимо по стеснение.
Това е коренна смяна на в този момент настоящото право. Понастоящем онлайн платформите не са длъжни да управляват какво потребителите им споделят. Правоносителите са тези, които наблюдават дали циркулира наличие с неуредени права. В подобен случай те известяват платформата за нарушаването, и в случай че тя не смъкна неуреденото наличие, става съотговорна дружно с потребителя си – извършител. Това кардинално работи задоволително мотивиращо за платформите и те не стоят безучастни, когато получат предупредително писмо или искане за събаряне на наличие от някой правоносител.
С други думи, в случай че член 13 бъде дефинитивно признат, то няма да спорим за това дали обещано наличие да бъде свалено или не.
Не, при настоящ член 13 можем само да дискутираме дали то да види бял свят или въпреки всичко не.
На този декор напълно реалистична се явява опасността от корист с авторско право и следващо налагане на цензура. Това в България не е нещо нереално, а тъжна реалност – у нас малките екрани неколкократно са се позовавали на сродните си права и са желали от YouTube да смъква споделени там записи от техни излъчвания с неуместни участия на политици. С този проблем съм се сблъсквал персонално в личната си процедура и желая да ви кажа, че въпросните неуместни за някого излъчвания не са налични за публиката в другояче хубавите видеопортали, благосъстоятелност на самите малките екрани. Подобен проблем съм имал и с една от огромните ни банки, която опита да смъкна клипове с журнлистически следствия, единствено тъй като някъде из тях се виждало банковото лого.
В този смисъл задължението за пречистване на наличие ще бъде пагубно за разпространяването на информация и за опциите ни да я достъпваме свободно. Тазгодишното 111-то място на България в класацията за медийна независимост на „ Репортери без граници “ е просто бледен предвестител на обезпеченото ни по-нататъшно проваляне.
Какво се случи в Европарламента?
При основното си гласоподаване болшинството от членовете на комисията по правни въпроси (JURI) подкрепи предложенията на докладчика Аксел Фос. За въвеждане на сродното право по член 11 гласовете се разделиха 13 на 12, до момента в който филтрите за качване съгласно член 13 поддържаха 15 от всички 25 дали своят вот.
Макар да изгубихме тази борба, войната, която водим към този момент 2 години, още не е завършила. Освен проблематичните текстове, комисията по правни въпроси през днешния ден гласоподава и да си даде мандат за договаряния със Съвета на Европейски Съюз, с който да реализира финален вид на директивния текст. Това съгласно EDRI (Европейска асоциация за цифрови права - б.р.) може да значи две неща:
1) Народното събрание отхвърля мандата за договаряния и с него цялото директивно предложение, или
2) Народното събрание поддържа мандата и договарянията по него траят до зимата, съответстват с австрийското председателство на Съвета и забършват с краен вид на текста. Но даже този текст ще би трябвало да бъде гласуван на пленарно съвещание на Европарламента, в което вземат участие всички депутати и те да решат да го отхвърлят.
Какво можем да създадем ние?
Нещо доста просто.
Наближи ли пленарното гласоподаване на текста, всеки жител на Европейски Съюз може да търси пътища и способи да влияе на „ своя “ евродепутат. Това може и би трябвало да стори всеки български интернет консуматор, като влезе по отношение на всеки от българските представители в Европарламента. И да им зададе доста елементарния въпрос: ще подкрепите ли нас жителите през днешния ден, щом очаквате да ви дадем гласа си на следващия ден?
Едно от най-известните мемета в интернет е за така наречен „ distracted guy “. Автор на истинската фотография е испанецът Антонион Гилем (Antonion Guillem), който я предлага наред с други от същата фотосесия на платформата Shutterstock. Едва ли някой към този момент помни чие е първото ѝ пародийно потребление онлайн, само че оттова следва буря от обработки, доработки, ремикси, вграждания и колажи на знайни и незнайни създатели, които освен вършат фотографията световноизвестна, само че и я трансформират в фетиш.
Как? Много просто – с всеобщо шерване пресподеляне из обществените мрежи като Facebook и Туитър, надлежно в платформи като Инстаграм или Фликр.
Обръщам особено внимание на тази историйка, тъй като скоро можем и да бъдем лишени от сходен разкош. Причината за това се крие в предложението за нова директива относно авторското право в единния дигитален пазар. То съдържа две доста проблематични разпореждания, съответно член 11 и член 13.
Данък върху линковете
Чл. 11 вкарва ново сродно право в интерес на онлайн изданията, познато като „ налог върху линковете “. Наречено е по този начин, тъй като пази онази дребна част (snippet) от наличието на дадена публикация, което се вижда при шерването на линк към публикацията в някоя от обществените медии или пък излиза в търсачки като Google. Ако член 11 бъде признат, то обществените медии, търсачките и другите платформи ще бъдат задължени да подписват лицензионни съглашения с медиите, в случай че не желаят да демонстрират на потребителите си просто голи линкове.
Евродепутати утвърдиха противоречивите филтри за качване в интернет
Интересното тук е, че този опит към този момент бе тестван в Германия, където приключи с цялостен крах. Google се обърна с отворено писмо до медийните издатели, с което им изиска безвъзмезден лиценз да демонстрира снипети от техните публикации, като в противоположен случай ги заплаши да демонстрира единствено линкове без никаква друга информация. В разследване на това представляващата немските медийни издатели организация за групово ръководство на права VG Medien даде безплатна лицензия на американския интернет колос.
Защо претърпялото цялостно крушение в Германия сродно право би (про)работило на европейско равнище сега е изцяло неразбираемо. Отговор неведнъж е желан от немския евродепутат Аксел Фос (ЕНП), който е докладчик по тази тематика, само че приемлив подобен не е даван в никакъв случай.
Не на последно място следва да се означи, че смислеността на сродното право по член 11 се оспорва в рамките на възложена от Еврокомисията студия, чиито съставители не намират доказателства, че обществените медии, търсачките и агрегаторите на вести са виновни за намаляването на приходите за вестниците или медийните уеб сайтове. В заключението си те отхвърлят член 11 като прекомерно необятно, неопределено дефинирано и неоправдаващо упованията си директивно законодателство.
Машините на цензурата
Член 13 от директивното предложение се отнася до прословутите „ ъплоуд филтри “. Това е мярка, която търси да принуди огромните платформи и най-много Facebook да подписват лицензионни съглашения с представляващите авторите организации за групово ръководство на права, по силата на които платформите да заплащат отчисления за споделяното от потребителите им наличие – фотоси, аудио или видео. Откажат ли платформите да подписват такива съглашения, то същите имат задължението да конфигурират механически механизми, които да ревизират споделяното от потребителите им наличие, и открият ли, че нещо е с неуредени права, да блокират публикуването му.
Давам следния образец: представете си, че искате да споделите ваша фотография във Facebook. За задачата първо трябва да изчакате тя да премине през филтриращия механизъм. Той може и да не работи изключително добре и да дефинира, че вашата снима в действителност принадлежи на трето лице. И освен да не ви разреши да я споделите, само че и да ви наложи някаква глоба. 48 часа без достъп до профила ви в обществената мрежа. Или нещо съпоставимо по стеснение.
Това е коренна смяна на в този момент настоящото право. Понастоящем онлайн платформите не са длъжни да управляват какво потребителите им споделят. Правоносителите са тези, които наблюдават дали циркулира наличие с неуредени права. В подобен случай те известяват платформата за нарушаването, и в случай че тя не смъкна неуреденото наличие, става съотговорна дружно с потребителя си – извършител. Това кардинално работи задоволително мотивиращо за платформите и те не стоят безучастни, когато получат предупредително писмо или искане за събаряне на наличие от някой правоносител.
С други думи, в случай че член 13 бъде дефинитивно признат, то няма да спорим за това дали обещано наличие да бъде свалено или не.
Не, при настоящ член 13 можем само да дискутираме дали то да види бял свят или въпреки всичко не.
На този декор напълно реалистична се явява опасността от корист с авторско право и следващо налагане на цензура. Това в България не е нещо нереално, а тъжна реалност – у нас малките екрани неколкократно са се позовавали на сродните си права и са желали от YouTube да смъква споделени там записи от техни излъчвания с неуместни участия на политици. С този проблем съм се сблъсквал персонално в личната си процедура и желая да ви кажа, че въпросните неуместни за някого излъчвания не са налични за публиката в другояче хубавите видеопортали, благосъстоятелност на самите малките екрани. Подобен проблем съм имал и с една от огромните ни банки, която опита да смъкна клипове с журнлистически следствия, единствено тъй като някъде из тях се виждало банковото лого.
В този смисъл задължението за пречистване на наличие ще бъде пагубно за разпространяването на информация и за опциите ни да я достъпваме свободно. Тазгодишното 111-то място на България в класацията за медийна независимост на „ Репортери без граници “ е просто бледен предвестител на обезпеченото ни по-нататъшно проваляне.
Какво се случи в Европарламента?
При основното си гласоподаване болшинството от членовете на комисията по правни въпроси (JURI) подкрепи предложенията на докладчика Аксел Фос. За въвеждане на сродното право по член 11 гласовете се разделиха 13 на 12, до момента в който филтрите за качване съгласно член 13 поддържаха 15 от всички 25 дали своят вот.
Макар да изгубихме тази борба, войната, която водим към този момент 2 години, още не е завършила. Освен проблематичните текстове, комисията по правни въпроси през днешния ден гласоподава и да си даде мандат за договаряния със Съвета на Европейски Съюз, с който да реализира финален вид на директивния текст. Това съгласно EDRI (Европейска асоциация за цифрови права - б.р.) може да значи две неща:
1) Народното събрание отхвърля мандата за договаряния и с него цялото директивно предложение, или
2) Народното събрание поддържа мандата и договарянията по него траят до зимата, съответстват с австрийското председателство на Съвета и забършват с краен вид на текста. Но даже този текст ще би трябвало да бъде гласуван на пленарно съвещание на Европарламента, в което вземат участие всички депутати и те да решат да го отхвърлят.
Какво можем да създадем ние?
Нещо доста просто.
Наближи ли пленарното гласоподаване на текста, всеки жител на Европейски Съюз може да търси пътища и способи да влияе на „ своя “ евродепутат. Това може и би трябвало да стори всеки български интернет консуматор, като влезе по отношение на всеки от българските представители в Европарламента. И да им зададе доста елементарния въпрос: ще подкрепите ли нас жителите през днешния ден, щом очаквате да ви дадем гласа си на следващия ден?
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ